Местни празници

И ПРАЗНИЦИТЕ НА АСЕНОВГРАЧАНИ, В КОИТО СИ СТРУВА ДА УЧАСТВАТЕ

Асеновград носи славата си на дестинация за поклоннически туризъм. Към нея все по-успешно се прибавят и посоките, с които ще преживеете тръпката на истинския приключенски туризъм. Онова, до което се опитахме да ви докоснем дотук, го доказва.

Но има и още една група поводи, заради които не се струва Асеновград да бъде подминат. Това са празниците на асеновградчани, онези, които са се утвърдили преди повече от век, или са намерили мястото си последните години, или тепърва си пробиват път.

Ето някои от тях - като история, поводи и дати в календара, вие решавате дали да ги съпреживеете.

Конкурсът „Най-добро домашно вино” – преди деня на Трифон Зарезан

Вече трето десетилетие станимашките домашни винари мерят майсторлък през елексирите си. Празникът кипи в трескава подготовка дни наред в очакване на тежката дума на професионално жури, финалът му винаги е непосредснвено преди 1 феруари, денят на Св. Трифон. И малко преди да стане ясно кой е башмайсторът на станимашките домашни винени магии, асеновградчани и гости съпреживяват тръпката на винарското шествие, което тръгва от паметника на Чорбаджака, минава през „Вино от чешма” и завършва с народно веселие на площад.

Това е едно от най-чаканите за града и Общината събития. Три дни Асеновград живее под знака на червеното вино, като началото на празниците дава именно този конкурс. В него се включват и мъже и жени на различни възрасти и с различни сортове вина. Регламентът за участие е следния:
1. В конкурса могат да участват производители на бели и червени вина от реколта от предходната година.

2. Производителите могат да участват само със собствени вина.

3. В конкурса не могат да участват вина, произведени от грозде от директни сортове.

4. В конкурса не могат да участват вина, които са изкуствено ароматизирани.
5. Производителите посочват задължително сорта или сортовете, от които е произведено виното.

6. От всяко вино, предложено за участие в конкурса, производителят трябва да притежава минимум 30 броя бутилки.
7. Вината да бъдат бистри и налeти в стъклени бутилки.
8. Проби от вината (3 бутилки) трябва да бъдат предоставени минимум 15 дни преди датата на конкурса.
9. Най-доброто домашно вино се определя от дегустационна комисия от специалисти от Национален институт за изследване и контрол на вина и спиртни напитки-София, Университет по хранителни технологии - Пловдив, Изпълнителна агенция по лозата и виното - София и “Винзавод” АД - Асеновград.

Атрактивна част от празника на виното е конкурсът за „ Най-вкусни станимашки сармички”

Това е едно от най-характерните ястия в Асеновград. То се среща само тук.

Рецептата е много проста, но резултатът е вкусен.
Продукти: 1 кг. кайма – ако можете сами да си я приготвите е най-добре 1 ч.ч. ориз 2-3 с.л. олио сол, черен пипер, червен пипер, кимион – на вкус зелеви листа или лозови листа накълцано зеле – за постилане на тенджерата 1 ч.ч. зелева чорба от листата * добре е листата да са меки и тънки

Пехливанските борби на Трифон Зарезан, мярка за напревара и обредна мощ

Стар обичай, заразен вече на изключително малко места. Днес пехливанските борби вече не са това, което са били. Но тепихът на поляните край параклиса „Св.Трифон” над Асеновград навръх храмовия празник Трифон Зарезан е нажежен до предел на този ден.

Десетки са борците, които търпеливо чакат ред по категории, за да мерят сили и да стигне накрая само един до наградата с обредния коч. Щом за тази самородна надпревара могат да идват състезатели и мераклии от цялата страна и дори от чужбина, защо да не бъде видяна и съпреживяна тя и от случайни гости и туристи на Асеновград. Тръпката и гледката си струват.

Всенародният поход в памет на Апостола на българската свобода.

Прави се от десетилетия и събира туристи и ценители на историческата памет в десетилетия наред. Красиви горски пътеки водят нагоре обителта „Св. Петка Мулдавска”, пред чиито манастирски порти се прави панихида за паметта на Васил Левски. Скривалището на Апостола, историите и споровете дали е идвал тук и как си е тръгвал, все ценни неща, които не спират да привливат нови и нови сподвижници на празника. Походът е винаги в неделята, преди деня на Обесването на Васил Левски, 19 февруари.

Литийно шествие на втория ден след Великден

Хиляди вярващи през всички дни на годината, но особено на Богородичните празници, посещават манастира, с вяра застават пред чудотворната икона. По всяко време в обителта можеш да срещнеш и хора, на които иконата е помогнала. Вярващите понасят чудотворната икона в литийно шесткилометрово шествие, което събира хиляди хора от цяла България. Носят я върху раменете си тези, които най-силно имат нужда от помощта на Божията майка. Едни от тях търсят лечение от болест, други се надяват да измолят прошка за греховете си, а трети искрено вярват, че иконата ще им помогне да се сдобият с рожба.

През няколкостотин метра иконата се предава от ръце на ръце, за да може повече хора да се докоснат до нея. Крайната цел е местността Клувията, където според манастирските книги за първи път била открита силата на иконата. Това станало през 1604 година на втория ден от Великден. Тогава две овчарчета видели по обяд странна светлина да блика от скалата над планинската поляна. Децата били далече, но лъчите, които излизали от процепа на големия камък, светели силно и привлекли момчетата. Те се покатерили и открили лика на Богородица в една от каменните ниши. Оказало се, че иконата била укрита там от монаси по време на турското робство, за да бъде спасена от многократните опожарявания на манастира.

Легендата разказва още, че в паметния ден, когато момчетата я понесли към светата обител, манастирските камбани сами зазвънели. Оттогава започва традицията по пренасянето на иконата с литийно шествие до Клувията.

Литийно шествие на Преполовение

Преди повече от 100 години благодатно съновидени на благочестива жена поставя, началото на традиция, запазена и до днес. На празника Преполовение (в 25-ят ден от Великден) хиляди поклонници благоговейно се молят пред образа на Небесната Царица. Вярващите съкровено изливат пред иконата своите болки, тревоги, нужди и копнежи, изразяват своята радост и благодарност. Всяка година иконата е носена от вярващите християни начело на литийно шествие до Бачковската света обител.

Чудотворната икона „Св. Богородица Умиление” помага на всички, които със силна вяра просят нейната помощ. Божията майка чува молбите на всеки, застанал със съкрушено сърце и гореща молитва пред Нейния чудотворен образ.

Калиниците

Този празник, в чисто етнографския му профил, е уникален и доказва как изкусно времето и поколенията са пренасяли послания и традиции от миналото през настоящето и бъдещето си.

Десетки и стотици пременени малки булки са съпровождани с трепет и вълнение от майки, баби и роднини до двора на храм „Св.Никола”, оттам до параклиса „Св.Въведение Богородично” на този ден. Калиниците са самородният станимашки вариант на въведението на малките момиченца в храма Господен. Наричания за късмет, за сбъдвания на орисници, благословия в храма и площадно шествие с много заряд и красота има на този ден.