795 години от славната победа при Клокотница, отбеляза Асеновград

Зам.-кметът на община Асеновград инж. Петър Петров поднесе венец пред паметника на Цар Иван Асен II. Поводът – 795 години от Битката при Клокотница, състояла на 09.03.1230 г. Годишнината от славната победа на цар Иван Асен II, чието име носи Асеновград, беше отбелязана тържественото с празнична програма. Ученици от едноименното училище - ПГ „Цар Иван Асен II“, което празнува своя патронен празник – разказаха факти от историята. Гимназисти влязоха в ролите на видни исторически личности. Дори самият Цар Иван Асен II бе сред присъстващите, за да разкаже за великото минало на Асеновград.

Литературната програма завърши с връчване на наградите в X юбилейно издание на Националния конкурс „Наследник съм на цар Иван Асен II“, организиран от НЧ „Родолюбие“ и община Асеновград.

Категория „Есе“:
I място - Юлиян Димитров от СУ „Христо Ботев“ – Кочериново;
II място - Яна Раева от ПГ „Цар Иван Асен II“ – Асеновград;
III място - Десислава Никова от СУ „Св. княз Борис I“ – Асеновград.

Специална награда за стихотворение – Стефан Иванов от ПГ „Цар Иван Асен II“ – Асеновград.

Категория „Рисунка“:

I клас – IV клас:
I място – Антоан Стоянов от IIIб клас на ОУ „Ангел Кънчев“ – Асеновград;
II място – Александра Станева от IIIб клас на ОУ „Ангел Кънчев“ – Асеновград;
III място – Костадин Костов от IIIб клас на ОУ „Ангел Кънчев“ – Асеновград.

VIII клас – XII клас:
I място – Васил Примов от IX клас на ПГ „Цар Иван Асен II“ – Асеновград;
II място – Йордан Котетеров от IX клас на ПГ „Цар Иван Асен II“ – Асеновград;
III място – Расим Кадир от IX клас на ПГ „Цар Иван Асен II“ – Асеновград.

Събитието завърши с поднасяне на венци и цветя пред паметника на великия владетел в Асеновград.

НАСЛЕДНИК СЪМ НА ЦАР ИВАН АСЕН II
Есе - I място
Юлиян Димитров

Историята не се състои от събрани на едно място пожълтели страници, запечатали събития и имена. Историята е жив организъм. Тя диша в сърцата ни, овори ни през каменните стени на старите крепости, шепне в реките, които от векове пресичат българските земи. Всеки от нас носи частица от миналото, но малцина се осмеляват да погледнат назад с осъзнатост и отговорност. Аз съм наследник на цар Иван Асен II, защото съм част от народа, който някога той е водил и в мен гори същата жажда за справедливост, за величие, за непреклонност. Иван Асен II е царят, който превръща България в могъща сила, разширява границите ѝ и я прави уважавана в Европа. Той е мъдър дипломат, човек с визия и усет към справедливостта. Под неговото управление България познава „златни“ дни – икономически подем, развитие на културата и стабилност. Под негово ръководство България се превръща в най-голямата сила на Балканите. Границите ѝ достигат три морета. Златото, което се влива в хазната, е резултат от победи на бойното поле и от търговските връзки, които той умело е изградил. Иван Асен II е бил строител на държава, която е разчитала на своето влияние, на своето слово, на своето достойнство. Иван Асен II не би позволил днешната България да бъде подвластна на чужда воля, не би се отказал от битката, когато съдбата му е предлагала лесен път. Той би искал България да бъде жива, силна, обединена – такава, каквато той я е създал. Така и аз, като негов наследник, не мога да допусна страхът да ме води, не мога да си позволя да бъда безразличен към това, което се случва около мен. Лесно е да се гордеем с постиженията на нашите предци. Лесно е да говорим за „Златния век“, за трите морета, за величието на България, но трудно е да осъзнаем, че историята не е само спомен, а зов – зов към действие, към осъзнатост, към отговорност. Днес виждам как българите се разделят, как забравят силата на единството и се питам: нима сме достойни за неговото наследство? Нима сме способни да запазим духа, който той ни завеща? Да бъдеш наследник на Иван Асен II не означава само да се гордееш с миналото, а и да го разбираш, да го цениш, но най-вече – да го продължаваш. Обещавам да не се съобразявам със статуквото, да не се примирявам с ограниченията, които светът налага. Обещавам да бъда двигател на промяната, да използвам всеки ден като възможност да променям не само себе си, но и заобикалящата ме среда. Обещавам да работя за бъдещето, да бъда създател, не разрушител. Обещавам да търся нови начини, нови идеи и решения, които ще ми позволят да израствам, но и да помагам на тези около мен да се развиват. Обещавам да пазя духа на България. Този дух е жив и пулсиращ в сърцата на хората, които обичат родината си, които вярват в нейната сила и потенциал. Обещавам да нося в себе си мъдростта на предците, да се уча от тяхната история, но и да създавам своя собствена, като добавя стойност към наследството, което ми е оставено. Обещавам да бъда истински наследник, не само на тяхната кръв, но и на техните ценности, техния дух, техните мечти. Обещавам, защото е начин на живот, който поставя личната отговорност и ангажимент към бъдещето пред всички останали неща. Гледам се в огледалото и виждам млад човек, който има мечти, идеи, който вярва в силата на своите думи и действия. В мен живее частица от онази България, която Иван Асен II е издигнал на върха на славата. И ако съм негов наследник, то това е моето призвание – да нося България в сърцето си и да работя за нейното бъдеще с чест, воля и любов! И докато в сърцето ми ехти името на Иван Асен II, знам, че България никога няма да бъде забравена, защото всеки, който носи огъня на своето минало и помни своите предци, е свързан с вечността. И този огън, който не угасва, ще осветява пътя ни напред, ще ни води през всички изпитания и трудности, които животът ни поднася. И когато погледнем към бъдещето, ще знаем, че сме достойни наследници на една велика нация, която няма да бъде забравена, защото в нас живее несломимият дух на България!

НАСЛЕДНИК СЪМ НА ЦАР ИВАН АСЕН II
стихотворение - специална награда
Стефан Иванов

В жилите ми кръв тече, велика, 
на цар Иван Асен — легенда стара. 
Орли в небето името му викат, 
а меча му сребро и чест изгарят. 
Балканът помни неговата слава, 
крепости ехтят с победен глас! 
България — корона, що не пада, 
и аз съм част от онзи светъл час. 
Венец от смелост нося във душата, 
очите ми — два пламъка горят, 
духът Асенев никога не спада, 
и в моето сърце гърми и днес гласът. 
Земята ни е свята и свободна, 
с кръвта на царе велики напоена. 
Историята — жива, благородна, 
Във всяка дума родина е скрита, сгряна. 
Гласът на предците в мен се буди, 
както Иван Асен за честта се е борил. 
Аз знам, че и времето не ще ме съди, 
щом с гордост него съм  наследил. 
Венци от лаври времето разплита, 
но коренът ми вечно ще стои, 
От царски род слава душата ми е вплита 
истории с поука от войнските дни. 
И не забравям — гордостта ме води, 
във всеки стих ехти Асенов зов, 
щом българската земя сърцето ми роди, 
ще пазя аз своя царски род с любов.