Поход - поклонение

Вървяхме към Левски.
Вървим и днес.
Мъглата беше гъста, снегът покриваше пътя, а вятърът пронизваше лицата ни.
Но никой не се отказа. Защото когато вървиш към паметта на Васил Левски, времето няма значение. Важен е заветът.
152 години след онзи черен февруарски ден, в който България загуби най-светлия си син, ние продължаваме да го търсим – в делата си, в думите си, в сърцата си.
Левски не е портрет на стената, не е дата в календара. Той е нашият най-голям въпрос: „Готови ли сме за чистата и свята република?“
Днес, пред снежния Мулдавски манастир, доказахме, че помним. Че има хора, които вървят по неговите стъпки – въпреки трудностите, въпреки времето, въпреки всичко.
Поклон, Апостоле.
България върви след теб.
Д-р Христо Грудев
Кмет на община Асеновград