с. Горнослав

Кметски наместник:
Пламен Димов Гюзелджов

Пощенски код: 4253
Тел.: 03325/ 2600

География

Село Горнослав се намира в полите на Източните Родопи, на 13 км югоизточно от гр. Асеновград. Съседните населени места са: на изток - Тополово (на 2,57 км), на запад - Добростан (на 2,57 км), на север - Червен (на 3 км), на североизток - Долнослав (на 1,57 км) и на юг - Орешец (на 3 км).
Надморската височина е 554 м., а координатите – 41,917 N и 24,967 Е.
Климатът за този регион и надморска височина е между преходно-континентален и планински. Той се характеризира със сравнително мека зима (дължаща се на средиземноморски циклони и поривистия вятър – фьон, духащ по северните склонове на Родопите), топло през деня, прохладно вечер лято и продължителна есен.
Землището на Горнослав е 11,529 км2.
Почвите са предимно канелено-горски и върху тях благоприятно виреят почти всички житни култури, памук, тютюн, лавандула, зеленчуци. Има и делувиални почви, които са подходящи за отглеждане на трайни насаждения – овошки и лозя (съществува масив от 900 дка памид и каберне).
Непосредствено над селото започва гора, която заема голяма част от землището. Еднакво добре виреят както широколистни видове – акация, бряст, дъб, бук, черногабър, така и иглолистни - бял и черен бор, смърч.
През землището на с. Горнослав преминават две малки реки – р. Сушица и р. Луда Яна. Река Луда Яна извира в местността „Свети Георги”. На река Сушица има язовир (изграден през 1969 г.), който носи същото име.
До 60-те години на 20-ти век по поречието на двете реки е имало 10-на воденици и тепавици, които са давали част от препитанието на местните жители. Останки от тях могат да се видят и до днес.
В района на с. Горнослав се намира единственото находище в България на магнезитна руда (MgO, MgCO3), което е експлоатирано до 1972 г.

История

Древната история на Горнослав се обуславя от специфичното географско и стратегическо място на региона - близостта му до култовото енеолитно светилище в местността „Лопките” от V – ІV в.п.н.е. (на 5 км), пътя до древното тракийско светилище „Белинташ” на бесите от ІV – І в.п.н.е. (на 15 км), и християнското светилище „Кръстова гора” (Родопската Света гора) от ХІІ – ХІV в.с.н.е. (на 10,077 км).

46 г. - Областта попада в рамките на Римската империя;
395 г. - Римската империя се разделя. Тракия попада във Византийската империя, управлявана от Константинопол;
681 г. – Създаване на Първата Българска Държава. Асеновградския регион не попада в нея. В този период районът е предмет на постоянно оспорване между България и Византия и сменя владетелите си нееднократно;
9-ти век – християнизиране на България от цар Борис І. Именно от това време води началото си Родопската Света гора (Кръстова гора), осеяна с множество манастири, църкви и параклиси;
1018–1187 г. – България е под Византийско робство;
1218–1241 г. – Възход на Второто Българско царство при цар Иван Асен ІІ, който разширява България до три морета;
ХІв. – Първият кръстоносен поход минава през областта;
1396 г. – България пада под турско робство;
1793–1810 г. – Районът е нападан и разрушаван от кърджалии. Възниква епидемия от чума и голяма част от населението умира. Според предания от старите хора именно по това време останалите живи хора напускат селото, (което по това време е било застроено в местността „Палихор” и „Пожарите”), и се заселват на сегашното място;
1848 г. – Хора от селото занасят прошение до Султан Абдул Меджит в Цариград с молба за възстановяване на църквата „Св. Атанас”. Молбата им е удовлетворена, като Султан Абдул Меджит издава ферман, адресиран до Пловдивския Мухасъл (административен и финансов орган), Пловдивския кадия, както и до аазита на мезлима (членовете на съвета). Оригиналът се намира в библиотека „Иван Вазов” в град Пловдив, № 357/07.08.1951 г.

Извадка от фермана:

"В село Малък Арнауткьой нахия Конушка, придадена към Пловдив се намира римската църква „Св. Атанас”, която с течение на времето претърпява повреди, а една част от нея се е срутила. За ремонта на същата местната рая е молила, на което основание, чрез местния шериятски съд са направени оглед и измерения.
Църквата била дълга 11,50 аршина и широка 8 аршина и три пръста и висока 8 аршина. От ляво и от дясно по два прозореца високи два аршина и широки по един аршин и от западната страна една врата – висока 2,5 аршина и широка 2 аршина и намери се, че действително има нужда от поправка. Последвала е височайша заповед за поправката ѝ върху старите основи и старият и вид. Пълномощникът на Шеих ул исляма мюфтията Исмет бей заеде Мулла Ахмет Аррибр Хикмет бей издаде фетва, че поправката на една постройка върху старите ѝ основи и при старият вид е позволена от гледище на шерията. Съгласно същата фетва, последва и височайшо султанско разрешение и за случая е издаден хатихумаюн и за де се постъпи съгласно него издаде се настоящият ферман. Следователно, въпросната църква, при условие, че не надминава старите ѝ размери по височина, ширина и дължина, и като не се събират никакви пари от раята, разрешава да се възстанови. Ако не се постъпи съгласно заповедта, виновните ще носят отговорност. Вие, споменатите мухасъл кадия и споменатите аази, като ви стане известен настоящият ферман ще постъпвате съгласно разпоредбата му и ще се въздържате да действате в противен смисъл. Така ще знаете и на туграта ми ще отдадете нужното зачитане."

1878 г. – Освобождение на България. Горнослав остава в рамките на Източна Румелия.
селото е имало народен представител (депутат) - Спас Георгиев Жеков в 18-то (02.10.1919 - 20.02.1920г.) и 19-то (15.04.1920 - 11.03.1923г.) Обикновени Народни Събрания.

В миналото селото е имало различни имена: Малък Арнауткьой, Горно Арбанаси, а от 1934 г. е преименувано в Горнослав.

Религии

Населението на Горнослав е християнско.
В селото и землището му има 18 църкви и параклиси: „Св. Атанас” (възстановена през 1848 г.), „Св. Марина”, „Св. Иван”, „Св. Никола”, „Св. Трифон”, „Св. Богородица - Успение”, „Св. Дух”, „Св. Хрис”, „Св. Богородица – Рождество”, „Св. Неделя”, „Св. Петър”, „Св. Илия”, „Св. Петка”, „Св. Георги”, „Св. Влас”, „Св. Тодор”, „Св. Яньо” и „Св. Екатерина”. Някои от тях са разрушени.

Обществени институции

До 70-те години на 20-ти век в селото има училище и читалище.

Културни и природни забележителности

В местността „Палихор“ през 1962 година е открито т.нар. „Горнославско златно съкровище“ с множество монети от династията на Алексий Комнин. Съкровището е изложено в Пловдивския археологически музей, част от него се намира и в Националния исторически музей.
В местността „Калето” има останки от Средновековна крепост (Д.В. бр. 41/1965 г.), от която при ясно и слънчево време се открива прекрасна гледка към Тракийската низина и с невъоръжено око се виждат високите върхове на Стара планина.
В местностите „Могилици”, „Варда” и „Разбит камък” през 1961, 1994 г. са намерени различни предмети и делви с големина на човешки ръст.
Църква „Свети Атанасий“, възстановена след като през 1848 г. хора от селото занасят прошение до Султан Абдул Меджит в Цариград с молба за възстановяване на църквата „Св. Атанас”. Молбата им е удовлетворена, като последният издава ферман.
В селото и землището му има 18 църкви и параклиси: „Св. Атанас”, „Св. Марина”, „Св. Иван”, „Св. Никола”, „Св. Трифон”, „Св. Богородица - Успение”, „Св. Дух”, „Св. Хрис”, „Св. Богородица – Рождество”, „Св. Неделя”, „Св. Петър”, „Св. Илия”, „Св. Петка”, „Св. Георги”, „Св. Влас”, „Св. Тодор”, „Св. Яньо” и „Св. Екатерина”. Някои от тях са разрушени.

Паметници на загиналите горнославци - в Руско-Турската война и в периода 1912-1945 г.

По настоящ адрес населението на селото е 86 души, към 15.09.2020 г.