с. Леново

Село Леново се намира на 25 км югоизточно от гр. Асеновград, на 287 м. надморска височина в североизточните Родопи. Климатът се характеризира с прохладно лято и мека зима.

 

Селото е създадено през 1722 г. До 1905 г. се е наричало Китенлък, а след това е преименувано на Леново. Името си носи от това, че се е отглеждал много лен.

 

В съседство със селото е могилата "Текето", наричана още "Тепето". В населеното място са открити остатъци от кюпове и отломки от мрамор. Намерена е и оброчна плоча с тракийски конник, както и стари златни прибори и накити.

 

Жителите на селото по настоящ адрес наброяват 401 души, към 15.09.2020 г. Основното препитание е земеделие и животновъдство.

 

Край селото има два язовира с обща водна площ 2000 дка: „Леново“ (на река Чинардере, западно от селото) и „Мечка“ (на река Мечка, югоизточно от селото). Подходящи са за отдих и риболов.

 

В Леново има четири минерални извора с топла и студена вода. Добиваната от тях минерална вода извира от дълбочина 180 м. и е с температура 19 – 21°C, което я превръща в една от най-хладните изворни води в България. Минералният ѝ състав е подходящ за стомашно-чревни и бъбречни заболявания. В бъдеще това може да се окаже ценна възможност за развитие на балнеолечение, а екологично чистият климат и красивата природа са предпоставка за развитие на екотуризъм.

 

Една от историческите забележителности в Леново е църквата “Света Неделя”.  Тя се намира в центъра на селото. В нея има множество ценни старинни стенописи. На територията на селото има и няколко параклиса, както и църквата “Света Богородица” намираща се в местността “Аязмото” – място на което се провежда традиционният ежегоден събор.

 

В селото има и действащо читалище, както и библиотека. Организират се културни дейности,отбелязват се традиционните празници и обичай от региона.Групата за автентичен фолклор към читалище “Звезда”, наречена “Леновските баби”още от далечната 1963 г., че и до днес разнася славата на българския фолклор, не само в страната, но и в чужбина.