с. Патриарх Евтимово

Кметски наместник:

Село Патриарх Евтимово е разположено в сърцето на красивата Горнотракийската низина. Намира се на 30 км югоизточно от гр. Пловдив и на 18 км от гр. Асеновград. През селото минава пътя Асеновград-Първомай. То граничи със селата Дълбок извор, Избегли, Конуш, Златовръх и Нови извор. Релефът е предимно равнинен с хълмисти възвишения. Климатът е умереноконтинентален с изразено Средиземноморско влияние. В селото обичайно падат по-малко валежи, отколкото в околните селища и затова се смята че то се намира в суха зона. Специфичните климатични и релефни особености са изключително благоприятни за развитието на лозарството. Отглеждат се предимно сортовете Асеновградски Мавруд и Памид.

Старото име на селото е Пранга. То е основано около 1743 г. За името на село Пранга има няколко предания, но най-убедителното е, че някога тук е бил чифлик на турски бей, който е притежавал около 3000 дк. земя. Тя се е обработвала от българи-затворници оковани в пранги (вериги). Беят бил доволен от работата им и ги освободил. Това били първите заселници на селото. Турци и българи ги наричали Прангаджии и от там и името на селото Пранга.
 
През 1393 г., след падането на България под Османска власт и превземането на столицата Търново, Патриарх Евтимий е заточен в Бачковкия Манастир. По пътя си турските стражи го прекарват през днешното село Патриарх Евтимово. Тогава той е бил целият окован във вериги - на турски "пранги". Останал е да нащтува в селото. Какви думи им е казал, никой незнае, но едно е неоспоримо - той посял семето на чисто родолюбие в тази плодоносна Българска земя и никой, никога нее успял подир това да го изкорини, въпхрки жестоките изпитания, въпреки превраттностите на времето. След Освобождението в чест на великия просветител, оставил своята диря и в историята на селото, то е кръстено на неговото име - Патриарх Евтимово.

В чест на 1300 годишнината от основаването на българската държава, в центъра на селото, в красивия парк сред хубавата зеленина и красиво оформените алеи и тревни площи се изгражда чешма наречена “Гергана“.
 
Старата баня е реконструирана и превърната в музей, благодарение даренията на всички жители на селото. Музейната сбирка отразява историята и поминъка на селото, неговото развитие и всички по-важни събития станали от възникването му до наши дни.
 
В центъра на селото се намира църквата “Св. Св. Константин и Елена“  -  построена през 1857 г. и е обявена  за  Паметник на културата. Жителите на селото са превърнали честването на този християнски празник  като  празник  на селото, който се празнува всяка първа събота от месец юни.

Празникът на населеното място се отбелязва всяка първа събота от месец юни. В днешно време селото наброява около 456 жители, към 15.12.2020 г.
 
Селото е с изградена инфраструктора, има асфалт, водопровод и канализация.