Бачковски манастир "Успение Богородично"

Бачковският манастир "Успение Богородично" е вторият по големина български манастир след Рилския, с 900-годишна история. Основан е през 1083 г. от Григорий Бакуриани. За съосновател е приет и брат му Абасий, завещал имущество и средства за основаването му.

Първоначално манастирът се назовавал "Петрички" – на старото име на местността, в която е построен. Преименуван е след възникване на с. Бачково.

Храмът бележи благоденствие и разцвет след 1344 г., когато става част от българските земи. В този манастир след падането на Търновград е заточен Евтимий Търновски.

За времето от основаването си до 1363 г. манастирът преминавал ту в български, ту във византийски ръце. В края на XV в. поробители го опустошили и останала само църквата "Св. Архангели". През XVII в. е възроден за нов живот, но губи църковната си самостоятелност и става ставропигия на Цариградската патриаршия. Понастоящем е ставропигия на Българската патриаршия.

Най-старата запазена постройка в района на манастира и единствената останала костница със стенописи е църквата костница, построена през 1083 г. от Григорий за самия него. Фреските на костницата са с безценна художествена стойност. В костницата е и единственият запазен портрет на Иван Александър.

Главната манастирска църква „Успение Богородично“ е построена през 1604 г. Добре запазеният иконостас е един от най-старите в България. Храмът е пазител на Чудотворната икона, която всяка година, на втория ден след Великден, с литийно шествие се пренася до местността "Клувията".

През 30-те години на XX в. по-старите и ценни манастирски икони, утвари, одежди са събрани в колекция, положила основите на настоящия манастирски музей. Манастирската библиотека разполага с почти 5000 тома. При основаването на Бачковския манастир много от богослужебните книги били с подвързии, богато обковани със сребро, позлата и скъпоценни камъни. По-късно голяма част от тези книги са били загубени.