Горноводенски манастир "Св. Св. Кирик и Юлита"

Един от манастирите, повлиял се значително в архитектурно, художествено и културно-духовно отношение от Бачковския манастир е горноводенският манастирът „Св. Св. Кирик и Юлита". Намира се на 3 км. западно от гр. Асеновград и датира още от Втората българска държава.

В близост до манастира е бил частният имот на Григорий Бакуриани – крепостта Воден.

В началото на XVIII в. в тази обител е работил един от най-изкусните граматици краснописци на черковно-славянски книги – йеромонах Сидор.

Любопитен е факта, че титулуването на патрона на манастира е посветен на светите майка и син Свети Кирик и Света Юлита, а главната църква е посветена на Света Параскева. Заради това се смята, че на това място е имало два манастира.

След опустошителните кърджалийски нападения (1793 г. – 1810 г.) през 30-те години на XIX в. съществувалите дотогава и разрушени средновековни манастири „Св. Св. Кирик и Юлита" и „Св. Параскева“ се обединяват в една обител и започва нейното изграждане като общ архитектурен ансамбъл. След Първата световна война тук са намерили убежище белогвардейци, а впоследствие е било открито духовно училище. През Втората световна война манастирът е бил превърнат в концлагер за антифашисти.

В днешния си вид комплексът включва съборната църква "Св. Св. Кирик и Юлита и Св. Параскева", манастирски сгради, аязмото и параклисът "Св. Св. Кирик и Юлита". Съборният храм спада към т. нар. "атонски" тип кръстокуполни манастирски църкви, но с 8-стенен купол и 7-стенни абсиди, в което някои изследователи виждат армено-грузинско влияние. Изграден е от каменни блокове, а покривът е покрит с плочи. Притворът е с отделно сложно засводяване. Великолепието на храма се допълва от изящния дърворезбен балдахин, изискания иконостас и иконите, по-голямата част от които са дело на Захари Зограф. На 500 м. югоизточно се намират аязмото и параклисът, посветени на Св. Св. Кирик и Юлита. Манастирът е изписан изцяло от Алекси Атанасов през 1862 г.