Архитектурният ансамбъл на църквата "Св. Никола" включва и параклиса костница „Св. Св. Симеон Стълпник и Трифон Зарезан“, намиращ се в двора на храма. Тези светци са тачени в региона като покровители на основния поминък на хората - лозарството и копринарството.
Църквата е била изписана и отвътре, и отвън. Сега са оцелели само стенописите в наоса. Те представляват изключителен интерес, защото между многото сцени е изобразен един рядко срещан сюжет – „Сътворението на света“.
Макар че в писмените извори храмът се споменава като енорийски още от 1720 г., в този си вид е от началото на XIX в., когато се е наложило преизграждането му след кърджалийските разрушения.
Камбанарията, висока 15 м., е свободностояща и е строена през 1903 г.
Интерес представлява иконостасът на този храм, чийто майстори са неизвестни. Той е всъщност хармонично съчетание на три отделни дърворезбени иконостаса. Мотивите са взети от природата – цветя и животни, предадени с неповторима красота и изящество. Оригинален е и Владишкият трон. Балдахинът е очертан от двуглава ламя, от чиято паст излиза лозница с гроздове, а на страниците на трона изкусно е изваян лъв и слънчев символ.
Това, заради което е уникалната слава на това място, е възстановеният ритуал „Калиници”, изпълняван на Еньовден, 24 юни, в църковния двор.
Гордостта на храма е иконостасът с уникална дърворезба, останал изпод ръката на неизвестни майстори. Истинска морска котва, забита в края на църковния двор, подсеща, че мястото е свято и се покровителства от светеца, пазещ рибари и моряци в морето.